Тия дни не се очертават ленти в парка - лошо време, етц... :)
За сметка на това съвсем скоро очаквайте малко повече инфо относно
Кой, по дяволите, е Chongo, тази митична личност;
Малко из историята на slackline-a - къде, кой, какво и колко точно;
Highline - по-екстремната версия на slackline-a;
както и по-подробно описание на различни трикове на лентата (ясно ни е, че до задното салто има още време и бая тренировки, но то съвсем не изчерпва нещата:)
Stay tuned & Slack Off :)))
27 февруари 2007
23 февруари 2007
22 февруари 2007
Да ни е честит!
Първият клуб в България по slackline "Chongo" вече е факт :))) Да ни/ви е честит, да си го ползваме със здраве и да му се радваме дълго:)
Ако искаш и ти да си част от клуба, не се стеснявай - отворени сме към всички, споделящи нашите интереси. Пиши един коментар тук, ако имаш нужда от повече инфо, или пък ни звънни по телефона - на 0888 434407. Ще се радваме да ти бъдем от полза, независимо дали имаш нужда от някакви разяснения относно ходенето по лента, искаш да станеш член на клуба, или пък се чудиш кога и къде ще опъваме лентата :)
Ако искаш и ти да си част от клуба, не се стеснявай - отворени сме към всички, споделящи нашите интереси. Пиши един коментар тук, ако имаш нужда от повече инфо, или пък ни звънни по телефона - на 0888 434407. Ще се радваме да ти бъдем от полза, независимо дали имаш нужда от някакви разяснения относно ходенето по лента, искаш да станеш член на клуба, или пък се чудиш кога и къде ще опъваме лентата :)
21 февруари 2007
Първи стъпки в кратце и малко дзен за вдъхновение
“Във вселена, чийто основен принцип е по-скоро относителността, отколкото воюването, няма и определена цел, тъй като няма победа, която да бъде спечелвана, няма крайна цел, която да бъде постигана. Защото всяка крайна цел, както самият свят показва, е крайност, противостоене, и съществува само съотнесена с другия край. Тъй като светът не отива наникъде, няма и никакво бързане за някъде. Човек би могъл и да “приема всичко спокойно”, както самата природа, а на китайски “промените” на естеството и “леснота” са една и съща дума, иа. Това е изходен принцип при изучаването на Дзен и на всяко далекоизточно изкуство: прибързаността и всичко, идващо от нея, са фатални. Защото няма цел, която да бъде постигана. (…)
Колкото и парадоксално да изглежда, целенасоченият живот е лишен от съдържание и смисъл. Той бърза ли, бърза напред и изпуска всичко. Без да избързва, нецеленасоченият живот не изпуска нищо, защото само когато няма цел и няма припряност, човешките сетива се отварят изцяло за света.“
Алън Уотс, "Пътят на Дзен"
Не гледай в краката си
Макар че в началото ти идва някак “отвътре” да гледаш в краката си – най-вероятно защото си мислиш, че в противен случай няма да уцелиш лентата при следващата стъпка, правилното е да гледаш в някаква статична точка право напред – например в карабинера в отсрещния край на лентата. Гледайки в краката си, няма как да не се влияеш от движещата се лента, което ще попречи на способността ти да останеш в равновесие. И не се притеснявай - вроденото ти чувство за баланс ще ти каже къде да поставиш крака си.
Отпусни се
В ходенето по лента няма с кой да се състезаваш, няма нормативи за покриване, нито високи спортни постижения. Там сте само ти и лентата, а останалото е вътрешното спокойствие, чувството за хармония, удоволствието от преодоляната гравитация и безкрайното задоволство, когато успееш да съчетаеш всичко това и постепенно – да направиш първите стъпки, първото обръщане, първия скок и всички останали трикчета. Няма за къде да бързаш, на лентата всичко се случва сякаш от самосебе си, в момента, в който си готов да му позволиш да се случи. И не забравяй – лентата не се движи, движи се само умът ти.
Дишай
Дори да не си практикувал пранаяма, контролът върху дишането ти значително ще подобри способността ти за баланс върху лентата и ще успокои движенията ти. Концентрирай се върху дълбокото поемане на въздух с диафрагмата – правилното дишане върви ръка за ръка с отпуснатото състояние на тялото, за което стана дума по-горе.
Фокусирай се
Спри погледа си върху точка, която не се движи – отсрещното дърво, някой от карабинерите, или просто не фиксирай погледа си в пространството. Веднага ще установиш колко по-лесно ти е да постигнеш равновесието. Най-лошият съвет, който можеш да получиш на лентата, е “Гледай си в краката” – непрекъснатите вибрации само ще те разконцентрират и ще свършиш бързо там, откъдето си тръгнал – на земята.
Не стягай колената
Правилната позиция е с леко сгънати колена и отместен торс леко назад, така че да да уравновесиш центъра на тежестта и да подпомогнеш движенията и баланса си. Не забравяй, че основните движения върху лентата се извършват главно от бедрата, таза и краката, така чене се стягай, а дръж тялото си максимално отпуснато.
Забавлявай се
Прекалената фрустрация или насилственото концентриране върху постигането на целта няма да ти помогнат особено. Защото “целта на тези изкуства е по-скоро практикуването им, отколкото постигнатите резултати. Но, още по-важно, истинската радост от тях е в онова, което се случва неволно в хода на практикуването, точно както радостта от пътуването не е толкова в пристигането там, закъдето си тръгнал, а в нетърсените изненади, които се случват по пътя.” (Алън Уотс, “Пътят на Дзен”)
Колкото и парадоксално да изглежда, целенасоченият живот е лишен от съдържание и смисъл. Той бърза ли, бърза напред и изпуска всичко. Без да избързва, нецеленасоченият живот не изпуска нищо, защото само когато няма цел и няма припряност, човешките сетива се отварят изцяло за света.“
Алън Уотс, "Пътят на Дзен"
Не гледай в краката си
Макар че в началото ти идва някак “отвътре” да гледаш в краката си – най-вероятно защото си мислиш, че в противен случай няма да уцелиш лентата при следващата стъпка, правилното е да гледаш в някаква статична точка право напред – например в карабинера в отсрещния край на лентата. Гледайки в краката си, няма как да не се влияеш от движещата се лента, което ще попречи на способността ти да останеш в равновесие. И не се притеснявай - вроденото ти чувство за баланс ще ти каже къде да поставиш крака си.
Отпусни се
В ходенето по лента няма с кой да се състезаваш, няма нормативи за покриване, нито високи спортни постижения. Там сте само ти и лентата, а останалото е вътрешното спокойствие, чувството за хармония, удоволствието от преодоляната гравитация и безкрайното задоволство, когато успееш да съчетаеш всичко това и постепенно – да направиш първите стъпки, първото обръщане, първия скок и всички останали трикчета. Няма за къде да бързаш, на лентата всичко се случва сякаш от самосебе си, в момента, в който си готов да му позволиш да се случи. И не забравяй – лентата не се движи, движи се само умът ти.
Дишай
Дори да не си практикувал пранаяма, контролът върху дишането ти значително ще подобри способността ти за баланс върху лентата и ще успокои движенията ти. Концентрирай се върху дълбокото поемане на въздух с диафрагмата – правилното дишане върви ръка за ръка с отпуснатото състояние на тялото, за което стана дума по-горе.
Фокусирай се
Спри погледа си върху точка, която не се движи – отсрещното дърво, някой от карабинерите, или просто не фиксирай погледа си в пространството. Веднага ще установиш колко по-лесно ти е да постигнеш равновесието. Най-лошият съвет, който можеш да получиш на лентата, е “Гледай си в краката” – непрекъснатите вибрации само ще те разконцентрират и ще свършиш бързо там, откъдето си тръгнал – на земята.
Не стягай колената
Правилната позиция е с леко сгънати колена и отместен торс леко назад, така че да да уравновесиш центъра на тежестта и да подпомогнеш движенията и баланса си. Не забравяй, че основните движения върху лентата се извършват главно от бедрата, таза и краката, така чене се стягай, а дръж тялото си максимално отпуснато.
Забавлявай се
Прекалената фрустрация или насилственото концентриране върху постигането на целта няма да ти помогнат особено. Защото “целта на тези изкуства е по-скоро практикуването им, отколкото постигнатите резултати. Но, още по-важно, истинската радост от тях е в онова, което се случва неволно в хода на практикуването, точно както радостта от пътуването не е толкова в пристигането там, закъдето си тръгнал, а в нетърсените изненади, които се случват по пътя.” (Алън Уотс, “Пътят на Дзен”)
Като за начало...
Като за начало – какво, по дяволите, е Slackline, и няма ли си име на български?
С две думи – най-лесният начин да усъвършенстваш способностите си за концентрация и да постигнеш абсолютния баланс – душевен и физически. А също и най-лесният и бърз начин да се озовеш по задни части на земята :)
В техническо отношение – представи си лента, широка около два сантиметра и половина, дълга средно между десет и петнайсет метра, опъната между две дървета на около метър височина от земята. Сега си представи себе си върху лентата, ходиш напред – назад, обръщаш, скачаш, залюляваш се встрани и нагоре… и най-важното, опитваш да не паднеш, да не загубиш това така ценно равновесно състояние – едновременно на тялото и психиката си, които си постигнал. Струва ти се невъзможно и почти невъобразимо трудно, освен ако нямаш завидно количество опит в цирка? Спокойно, не си далече от истината. В началото наистина ще ти е трудно – от момента, в който опиташ да се изправиш на лентата, през първото задържане и опити да не се изплющиш на земята възможно най-болезнено, през първите крачки и първото обръщане… И въпреки това постепенно, след многото неуспешни опити, в един момент тялото ти постигне онова необходимото ти напълно отпуснато състояние, а умът ти – спокойната концентрация и точно в този момент ще се изправиш на лентата. В следващия момент, поради прекалена радост от постигнатата първа цел, ще си отново долу на земята – не забравяй, върху лентата най-важна е концентрацията и спокойствието на ума – не ги губи, мислейки за направеното движение или за следващото такова, за околните, които гледат как смешно махаш ръце във всички посоки в опитите си да запазиш равновесие, не мисли за нищо, просто се отпусни – а ходенето ще дойде съвсем от само себе си.
На лентата няма стремеж за постигане на резлутати, няма спорни нормативи за подобряване, няма с кой да се съревноваваш – имаш само люлеещата се, трептяща и непрекъснато вибрираща лента под теб, на която трябва да балансираш. Затова и нямаш нужда от спортистко надъхване и стремеж да постигнеш целите си на всяка цена – даже напротив, подобна психическа нагласа най-много да ти попречи и да забави развитието ти. Не забравай в нито един момнет – ходенето по лента е преди всичко състояние на ума и съзнанието, и не очаквай да постигнеш кой знае какво, ако не си в правилната кондиция. А тя е проста – като всички истински неща от живота – успокой се, поеми дълбоко въздух, концентрирай погледа си в някоя статична точка в отстрещния край на лентата (само не гледай надолу в краката си - движенията на лентата ще ти пречат), издишай – и с едно рязко движение и отскок вече си върху лентата. Дръж тялото отпуснато, пази развновесие с ръцете и не се притеснявай да се гънеш на всички посоки, само и само да запазиш равновесие – свободните чупки в бедрата и кръста само ще ти бъдат от полза.
А за чий ти е нужно ходенето по лента, след като вече се разбрахме, че не тренираш за цирка?
Най-напред – на теб самия. Ходенето по лента е отличен начин да тренираш способностите си за концентрация, умствено и физическо спокойствие и умения за баланс. Като йога, само че много по забавно:) Няма никакви изисквания – ходенето по лента може да бъде едно пълноценно хармонично изживяване, ако си сам в парка, когато имаш нужда от разпускане и малко спокойствие, а може да и супер забавно с група приятели, които пробват нов трик, качване с отскок или пък някое сложно обръщане. Това и е хубавото на лентата – няма никакви ограничения – няма определено облекло, време и място за практикуване, някакви специални физически дадености или пък скъпоструваща екипировка. А и като като обем заема толкова малко място, че можеш да си я носиш навсякъде и във всеки един момент, в който имаш две дървета на разположение, да я опънеш.
От друга страна много скоро ще усетиш и останалите й предимства – освен усъвършенстваното чувство за баланс и развитата гъвкавост на тялото. Спокойното, напълно отпуснато и все пак концентритрано състояние на съзнанието, което развиваваш с ходенето по лента, постепенно ще надскочи латентността, в която съществува при повечето хора в ежедневия живот, и ще стане основно състояние на съзнанието ти. Ходенето по лента е не само перфектен начин за справяне със стреса, но и за предотвратяването му – защото все пак по своята същност това състояние на съзнанието е медитативно и се родее с източните техники за душевен мир и хармония. И същевременно е супер забавна социална дейност – и ако си опънал лентата в някоя градинка, сам ще забележиш как за отрицателно време ще събереш кръг ог публика, всички те учудени от невероятните ти антигравитационни способности :)
С практиката ще дойде и подобрената стойка на тялото, както и една до момента подтисната грациозност – ще го откриеш, когато при падането от лентата, вместо да се пльоснеш по гъз (както в началото), съвсем елегантно и естествено слезеш на земята. Но за да постигнеш всички тези плюсове, първо трябва да опиташ – и без да се стряскаш от това как вибрира лентата в началото, и колко опити ще трябва да направиш, преди да се се изправиш отгоре. (Малък бонус от нас – на повечето хора им отнема между половин и няколко часа за първото изправяне, а от него до първите крачки вече е съвсем близо, така че с малко повече упоритост и много повече опити, в рамките на първия си ден вече ще си се качил на лентата и ще правиш нялкоко крачки).
Извън паданията, които можеш да обезопасиш като подбираш по-меки места за лента – тревисти поляни или пък морски плаж, има само една съществена опассност – лентата е адски зарибяваща! И съвсем скоро ще прекарваш всеки свободен следобед в парка, чудейки се как си пилеел слънчевите дни в безучастно пиене на бира :)
PS Плюс това двете перфектно си се съчетават, така че няма да трябва да се лишаваш от нищо! Нали ти казахме – хубавото на лентата е, че няма никакви ограничени, всичко е позволено:)
С две думи – най-лесният начин да усъвършенстваш способностите си за концентрация и да постигнеш абсолютния баланс – душевен и физически. А също и най-лесният и бърз начин да се озовеш по задни части на земята :)
В техническо отношение – представи си лента, широка около два сантиметра и половина, дълга средно между десет и петнайсет метра, опъната между две дървета на около метър височина от земята. Сега си представи себе си върху лентата, ходиш напред – назад, обръщаш, скачаш, залюляваш се встрани и нагоре… и най-важното, опитваш да не паднеш, да не загубиш това така ценно равновесно състояние – едновременно на тялото и психиката си, които си постигнал. Струва ти се невъзможно и почти невъобразимо трудно, освен ако нямаш завидно количество опит в цирка? Спокойно, не си далече от истината. В началото наистина ще ти е трудно – от момента, в който опиташ да се изправиш на лентата, през първото задържане и опити да не се изплющиш на земята възможно най-болезнено, през първите крачки и първото обръщане… И въпреки това постепенно, след многото неуспешни опити, в един момент тялото ти постигне онова необходимото ти напълно отпуснато състояние, а умът ти – спокойната концентрация и точно в този момент ще се изправиш на лентата. В следващия момент, поради прекалена радост от постигнатата първа цел, ще си отново долу на земята – не забравяй, върху лентата най-важна е концентрацията и спокойствието на ума – не ги губи, мислейки за направеното движение или за следващото такова, за околните, които гледат как смешно махаш ръце във всички посоки в опитите си да запазиш равновесие, не мисли за нищо, просто се отпусни – а ходенето ще дойде съвсем от само себе си.
На лентата няма стремеж за постигане на резлутати, няма спорни нормативи за подобряване, няма с кой да се съревноваваш – имаш само люлеещата се, трептяща и непрекъснато вибрираща лента под теб, на която трябва да балансираш. Затова и нямаш нужда от спортистко надъхване и стремеж да постигнеш целите си на всяка цена – даже напротив, подобна психическа нагласа най-много да ти попречи и да забави развитието ти. Не забравай в нито един момнет – ходенето по лента е преди всичко състояние на ума и съзнанието, и не очаквай да постигнеш кой знае какво, ако не си в правилната кондиция. А тя е проста – като всички истински неща от живота – успокой се, поеми дълбоко въздух, концентрирай погледа си в някоя статична точка в отстрещния край на лентата (само не гледай надолу в краката си - движенията на лентата ще ти пречат), издишай – и с едно рязко движение и отскок вече си върху лентата. Дръж тялото отпуснато, пази развновесие с ръцете и не се притеснявай да се гънеш на всички посоки, само и само да запазиш равновесие – свободните чупки в бедрата и кръста само ще ти бъдат от полза.
А за чий ти е нужно ходенето по лента, след като вече се разбрахме, че не тренираш за цирка?
Най-напред – на теб самия. Ходенето по лента е отличен начин да тренираш способностите си за концентрация, умствено и физическо спокойствие и умения за баланс. Като йога, само че много по забавно:) Няма никакви изисквания – ходенето по лента може да бъде едно пълноценно хармонично изживяване, ако си сам в парка, когато имаш нужда от разпускане и малко спокойствие, а може да и супер забавно с група приятели, които пробват нов трик, качване с отскок или пък някое сложно обръщане. Това и е хубавото на лентата – няма никакви ограничения – няма определено облекло, време и място за практикуване, някакви специални физически дадености или пък скъпоструваща екипировка. А и като като обем заема толкова малко място, че можеш да си я носиш навсякъде и във всеки един момент, в който имаш две дървета на разположение, да я опънеш.
От друга страна много скоро ще усетиш и останалите й предимства – освен усъвършенстваното чувство за баланс и развитата гъвкавост на тялото. Спокойното, напълно отпуснато и все пак концентритрано състояние на съзнанието, което развиваваш с ходенето по лента, постепенно ще надскочи латентността, в която съществува при повечето хора в ежедневия живот, и ще стане основно състояние на съзнанието ти. Ходенето по лента е не само перфектен начин за справяне със стреса, но и за предотвратяването му – защото все пак по своята същност това състояние на съзнанието е медитативно и се родее с източните техники за душевен мир и хармония. И същевременно е супер забавна социална дейност – и ако си опънал лентата в някоя градинка, сам ще забележиш как за отрицателно време ще събереш кръг ог публика, всички те учудени от невероятните ти антигравитационни способности :)
С практиката ще дойде и подобрената стойка на тялото, както и една до момента подтисната грациозност – ще го откриеш, когато при падането от лентата, вместо да се пльоснеш по гъз (както в началото), съвсем елегантно и естествено слезеш на земята. Но за да постигнеш всички тези плюсове, първо трябва да опиташ – и без да се стряскаш от това как вибрира лентата в началото, и колко опити ще трябва да направиш, преди да се се изправиш отгоре. (Малък бонус от нас – на повечето хора им отнема между половин и няколко часа за първото изправяне, а от него до първите крачки вече е съвсем близо, така че с малко повече упоритост и много повече опити, в рамките на първия си ден вече ще си се качил на лентата и ще правиш нялкоко крачки).
Извън паданията, които можеш да обезопасиш като подбираш по-меки места за лента – тревисти поляни или пък морски плаж, има само една съществена опассност – лентата е адски зарибяваща! И съвсем скоро ще прекарваш всеки свободен следобед в парка, чудейки се как си пилеел слънчевите дни в безучастно пиене на бира :)
PS Плюс това двете перфектно си се съчетават, така че няма да трябва да се лишаваш от нищо! Нали ти казахме – хубавото на лентата е, че няма никакви ограничени, всичко е позволено:)
WTF - Slackline?!
И тъй като до същинския сайт относно ходенето по лента, катеренето и всички онези други неща, ще се стигне след нужното за това време, този блог ще използа е-пространството за да запознава незапознатите с тези (може би за някои) странни дейности, а запознатите - те си знаят :) Тук може да е мястото, в което да се разбираме кога точно и къде ще е лентата през слънчевите дни, а също и място за различни клипчета, снимки и текстове по темата. И по други теми. Както и да е, то ще си покаже.
Just Slack Off :)
Just Slack Off :)
Slack Off
Филмче на Сашето от един ден в парка зад Хилтън, редовната дестинация за лента през слънчевите дни:) Майнунджулъци всякакви:)
Абонамент за:
Публикации (Atom)
