Като за начало...

Като за начало – какво, по дяволите, е Slackline, и няма ли си име на български?

С две думи – най-лесният начин да усъвършенстваш способностите си за концентрация и да постигнеш абсолютния баланс – душевен и физически. А също и най-лесният и бърз начин да се озовеш по задни части на земята :)

В техническо отношение – представи си лента, широка около два сантиметра и половина, дълга средно между десет и петнайсет метра, опъната между две дървета на около метър височина от земята. Сега си представи себе си върху лентата, ходиш напред – назад, обръщаш, скачаш, залюляваш се встрани и нагоре… и най-важното, опитваш да не паднеш, да не загубиш това така ценно равновесно състояние – едновременно на тялото и психиката си, които си постигнал. Струва ти се невъзможно и почти невъобразимо трудно, освен ако нямаш завидно количество опит в цирка? Спокойно, не си далече от истината. В началото наистина ще ти е трудно – от момента, в който опиташ да се изправиш на лентата, през първото задържане и опити да не се изплющиш на земята възможно най-болезнено, през първите крачки и първото обръщане… И въпреки това постепенно, след многото неуспешни опити, в един момент тялото ти постигне онова необходимото ти напълно отпуснато състояние, а умът ти – спокойната концентрация и точно в този момент ще се изправиш на лентата. В следващия момент, поради прекалена радост от постигнатата първа цел, ще си отново долу на земята – не забравяй, върху лентата най-важна е концентрацията и спокойствието на ума – не ги губи, мислейки за направеното движение или за следващото такова, за околните, които гледат как смешно махаш ръце във всички посоки в опитите си да запазиш равновесие, не мисли за нищо, просто се отпусни – а ходенето ще дойде съвсем от само себе си.
На лентата няма стремеж за постигане на резлутати, няма спорни нормативи за подобряване, няма с кой да се съревноваваш – имаш само люлеещата се, трептяща и непрекъснато вибрираща лента под теб, на която трябва да балансираш. Затова и нямаш нужда от спортистко надъхване и стремеж да постигнеш целите си на всяка цена – даже напротив, подобна психическа нагласа най-много да ти попречи и да забави развитието ти. Не забравай в нито един момнет – ходенето по лента е преди всичко състояние на ума и съзнанието, и не очаквай да постигнеш кой знае какво, ако не си в правилната кондиция. А тя е проста – като всички истински неща от живота – успокой се, поеми дълбоко въздух, концентрирай погледа си в някоя статична точка в отстрещния край на лентата (само не гледай надолу в краката си - движенията на лентата ще ти пречат), издишай – и с едно рязко движение и отскок вече си върху лентата. Дръж тялото отпуснато, пази развновесие с ръцете и не се притеснявай да се гънеш на всички посоки, само и само да запазиш равновесие – свободните чупки в бедрата и кръста само ще ти бъдат от полза.

А за чий ти е нужно ходенето по лента, след като вече се разбрахме, че не тренираш за цирка?

Най-напред – на теб самия. Ходенето по лента е отличен начин да тренираш способностите си за концентрация, умствено и физическо спокойствие и умения за баланс. Като йога, само че много по забавно:) Няма никакви изисквания – ходенето по лента може да бъде едно пълноценно хармонично изживяване, ако си сам в парка, когато имаш нужда от разпускане и малко спокойствие, а може да и супер забавно с група приятели, които пробват нов трик, качване с отскок или пък някое сложно обръщане. Това и е хубавото на лентата – няма никакви ограничения – няма определено облекло, време и място за практикуване, някакви специални физически дадености или пък скъпоструваща екипировка. А и като като обем заема толкова малко място, че можеш да си я носиш навсякъде и във всеки един момент, в който имаш две дървета на разположение, да я опънеш.
От друга страна много скоро ще усетиш и останалите й предимства – освен усъвършенстваното чувство за баланс и развитата гъвкавост на тялото. Спокойното, напълно отпуснато и все пак концентритрано състояние на съзнанието, което развиваваш с ходенето по лента, постепенно ще надскочи латентността, в която съществува при повечето хора в ежедневия живот, и ще стане основно състояние на съзнанието ти. Ходенето по лента е не само перфектен начин за справяне със стреса, но и за предотвратяването му – защото все пак по своята същност това състояние на съзнанието е медитативно и се родее с източните техники за душевен мир и хармония. И същевременно е супер забавна социална дейност – и ако си опънал лентата в някоя градинка, сам ще забележиш как за отрицателно време ще събереш кръг ог публика, всички те учудени от невероятните ти антигравитационни способности :)
С практиката ще дойде и подобрената стойка на тялото, както и една до момента подтисната грациозност – ще го откриеш, когато при падането от лентата, вместо да се пльоснеш по гъз (както в началото), съвсем елегантно и естествено слезеш на земята. Но за да постигнеш всички тези плюсове, първо трябва да опиташ – и без да се стряскаш от това как вибрира лентата в началото, и колко опити ще трябва да направиш, преди да се се изправиш отгоре. (Малък бонус от нас – на повечето хора им отнема между половин и няколко часа за първото изправяне, а от него до първите крачки вече е съвсем близо, така че с малко повече упоритост и много повече опити, в рамките на първия си ден вече ще си се качил на лентата и ще правиш нялкоко крачки).
Извън паданията, които можеш да обезопасиш като подбираш по-меки места за лента – тревисти поляни или пък морски плаж, има само една съществена опассност – лентата е адски зарибяваща! И съвсем скоро ще прекарваш всеки свободен следобед в парка, чудейки се как си пилеел слънчевите дни в безучастно пиене на бира :)
PS Плюс това двете перфектно си се съчетават, така че няма да трябва да се лишаваш от нищо! Нали ти казахме – хубавото на лентата е, че няма никакви ограничени, всичко е позволено:)